Напоследък строителството на фотоволтаични* паркове у нас се превръща в доходен бизнес за по-предприемчивите. Както се казва, слънцето свети за всички, но някои успяват да правят пари от това. Слънчевите колектори за производство на ток са само част от т.нар. възобновяеми енергийни източници.

Почти всеки знае, че фотоелектрическите системи преобразуват слънчевата енергия в електрическа. Те отдавна са част от всекидневието ни. С енергията на слънцето се захранват множество малки консуматори, като калкулатори и часовници.

А по-сложните системи осигуряват необходимата електрическа енергия за функционирането на комуникационни спътници, водни помпи, осветителни уредби, електроуреди и машини в бита, бизнеса и индустрията.

Някои си мислят, че преобразуването на слънчевата енергия в електричество е много лесно и евтино занимание. Но за да се произведе 1 киловат ток от слънце, е необходимо да се разгърнат слънчеви колектори на площ от 1 дка, а за 1 мегават - 1000 дка, което е сложна и скъпа задача. Не случайно в името на екологията много европейски и световни проекти са насочени към финансиране на производството на електроенергия от слънце.

Има общоприето, но погрешно твърдение, че слънчевите батерии никога не могат да произведат повече енергия, отколкото струва направата им. При очакван живот на слънчевия панел около 40 години, изплащането чрез произведена от него енергия е от 1 до 30 години (обикновено под пет) в зависимост от типа и мястото на използването. Това означава, че слънчевите батерии могат да се изплатят многократно (от 6 до над 30 пъти) в срока на експлоатацията им. За съжаление даже и с преференциалните цени, които влязоха в сила в края на 2006 г., срокът на откупуване на такива батерии е 10-11 години. Обаче все още слънчевата и вятърната енергия формират едва 0,04% от общото произведено количество електроенергия в България.

Соларни предприемачи у нас

Един от проектите за изграждане на слънчеви колектори в България ще се реализира в община Мадан. В село Средногорци, намиращо се в централните Родопи, вече са вложени повече от 607 хил. лева в строежа на парка за производство на електрическа енергия от слънчева светлина. От фирмата инвеститор признават, че подобни проекти са изключително рискови и не се знае, дали са оправдани или не. Обикновено соларните паркове възвръщат вложените инвестиции за 4-5 години. Твърди се обаче, че слънчевите централи излизат на печалба едва към десетата година от пускането им в експлоатация. По закон до 12 години след старта на централата токът се продава на преференциална цена. След това електроенергията, произведена от възобновяеми източници, започва да се продава по пазарни цени. Но има и други бонуси в този бизнес - системите в слънчевите паркове не се нуждаят от постоянен оперативен персонал за поддръжка и имат заводски и сервизни гаранции за 25 и повече години. Тези ниски производствени разходи също са допълнителен стимул за предприемачите.

Съоръжението в Средногорци е разположено върху площ от 1,5 дка, състои се от 252 броя монокристални модули, съдържа следящи, движещи се автоматично системи, произведени в Германия, които са инсталирани върху мачти с височина 3,04 м и др. необходима техника за подаване на произведената енергия. Всички компоненти на соларния парк са модерни, нови и отговарят на съответните европейски стандарти. Радостен за инвеститорите е и фактът, че за изграждането и поддръжката на соларния парк могат да разчитат на местни квалифицирани кадри.

От същата фирма-инвеститор възнамеряват да вложат около 50 млн. евро за закупуване на още 50- 100 дка земя и построяване на други соларни паркове у нас. Такива съоръжения не само че не вредят на околната среда, а спестяват изхвърлянето в атмосферата на близо 32 т въглероден двуокис, който би замърсил въздуха при други начини за производство на енергия. Соларните фотоволтаични паркове са съпоставими с 90 дка гора, пречистваща околната среда, твърдят специалисти.

За другия по-известен проект се знае, че в околностите на с. Пашово, което се намира на границата с Турция, са били продадени 2906 дка земя. Предвижда се там да се построят 10 фотоволтаични електрически централи с мощност 5 мегавата всяка. Според официално оповестеното предложение на дружеството-инвеститор, в изграждането на инсталациите ще бъдат вложени 250 млн. евро. Намеренията са слънчевите централи да бъдат пуснати в експлоатация поетапно, като първата ще започне да доставя електроенергия в края на март следващата година, а последната - през 2010-а. За изпълнение на проекта ще бъдат създадени десет дъщерни дружества със седалище и регистрация в Свиленград. Очаква се годишните приходи на всяка електроцентрала да бъдат около 4 млн. евро.

Пазарът на инвестициите

Според експерти при този тип вложения има много по-голяма възвръщаемост на инвестираните капитали в сравнение с ВЕЦ или ТЕЦ. Схемата е направена така, че печалбата да бъде толкова сигурна, колкото и увереността ни, че слънцето пак ще изгрее. Необходими са само начални финансови средства за колекторите и осигурен терен.

Въпреки че този пазар все още не е развит достатъчно, в България вече има проекти за строителство на 10 слънчеви парка от по 10 мгв всеки. Това сочат данните на Министерството на икономиката и енергетиката. У нас, по изчисления на специалисти, от 365 дни в годината около 240 - са слънчеви, а това е много добра предпоставка за развитието на проекти за този вид възобновяема енергия.

Инвестициите във фотоволтаични електроцентрали в България излизат по-изгодни, отколкото в Германия и в редица други европейски страни. Без съмнение слънчевите паркове ще бъдат новата мода за капиталовложения у нас, както се случи вече с ВЕЦ-овете и вятърните електроцентрали. Соларните инсталации осигуряват и работа на много хора в ЕС. Само в Германия покрай ветроенергийните паркове са ангажирани около 40 000 души.

Топлината на градовете

Основният принцип на отоплението в "слънчевите градове" е сезонното съхранение на топлинната енергия, събирана през времето на силното слънцегреене. Такива слънчеви градове са десетки в Германия и Швеция. Там слънцегрееенето е 1,5 до 2 пъти по-малко, отколкото у нас и въпреки това отоплението от слънцето е икономически изгодно. В Германия например в един такъв "слънчев град" от енергия, произведена по този начин, се възползват близо 53 000 жители. Общо в Европа през 2000 г. са оперирали 51 централи на слънчево отопление, като лидер е Швеция.

България е страна с изключително висока степен на слънчева активност (за някои райони имаме над 300 слънчеви дни годишно). Според специалисти, ако общините се възползват от енергийните субсидии на европейските фондове и изградят системи за слънчево отопление и битова гореща вода, цената за консумация на слънчевата топлинна енергия може да спадне под 3 стотинки на киловатчас.

Добре е да се знае, че еврофондовете приоритетно субсидират всички видове фотоволтаични проекти.

Изобретението на една ученичка

Дванадесетокласничката от паралелката по компютърна техника в техническата гимназия "Ю. Гагарин" в Перник Елица Николова изобрети мини слънчева електрическа централа. С нея момичето грабна първата награда на националната изложба по машини, технологии и материали, организирана от стопанската камара и Министерството на икономиката и енергетиката. Устройството ще бъде патентовано. Чрез него слънчевата енергия се превръща в ток и може да се ползва в бита и в промишлеността.

Заради изобретението и ученолюбието момичето е наградено с национална диплома за отличен успех и постижения в национални и международни конкурси.

Как сами да произвеждаме електричество

Ако искате покривът на вашата къща да стане централа за слънчева енергия, свободната му повърхност трябва да е възможно най-малко засенчвана от антени, сгради, комини и др. В идеалния случай изложението трябва да е южно, но югоизточното и югозападното също е добро за производство на ток от слънцето. Източно или западно изложение също ще функционира, но ще се произвежда много по-малко енергия.

Монтираните на покрива слънчеви модули се самопочистват чрез дъжда, когато са поставени на наклонен покрив. Добре е листата от близките дървета да се премахват възможно най-бързо. Това се прави, защото засенчването на една клетка, акумулираща електроенергия, може значително да намали производството. Препоръчва се модулите да се преглеждат на всеки 5 години.

Някои смятат, че градушките биха могли да унищожат модулите. Трябва да се знае обаче, че за производството им се използва специално стъкло, а също така по време на тестването за здравина, те се бомбардират с ледени сфери със скорост при удара от 140 км/час. Затова градушките не представляват почти никаква заплаха за модулите.

Ако обаче централата бъде ударена от светкавица, модулите могат да бъдат унищожени. До 30% повече енергия се получава със системи "слънчогледи", които постоянно следват позицията на слънцето.

* Прилагателното "фотоволтаичен" е образувано от гръцката дума "фотос", означаваща светлина, и от името на италианския физик Алесандро Волта, на който е кръстена и единицата за измерване на електрическо напрежение - волт. Понятието буквално означава светлинноелектрична.