В световен аспект на възобновяемите енергии се гледа като на сериозен икономически залог. Наричани още технологии за "безплатна енергия", алтернативните източници на енергия - слънчевата, вятърната, геотермалната водородната енергия, хидроенергията, енергията от биомаса - един ден биха могли да изместят петрола, газта и въглищата. Вятърът, слънцето, хидроелектроенергията и биомасата имат и две предимства. Едното е, че оборудването за тях се инсталира лесно, което позволява да се използват в изолирани зони. Второто предимство е екологично - тези енергии ограничават замърсяването и допринасят за намаляването на газовите емисии с парников ефект.

В съответствие с възможностите за усвояване на енергийния потенциал на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България действат Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ в периода 2005-2015 г.; Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008-2020 г. и Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008-2020 г. На 7 юни 2007 г. 40-ото Народно събрание приема Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, с който се въвеждат преференции за всички производители на електрическа енергия от възобновяемите енергийни източници.

Още на 28 ноември 1997 г. Европейската комисия приема план за действие, чрез изпълнението на който делът на ВЕИ в енергийния баланс на страните от Европейския съюз до 2010 г. да се увеличи от 6 на 12 на сто. На 9 март 2007 г. на среща на високо равнище на ЕС е взето решение до 2020 г. 20 на сто от получаваната енергия да бъде от възобновяеми източници, а минималният дял на биогоривата да е 10 на сто от общото потребление на бензин и дизел от превозните средства. По данни на Агенцията по енергийна ефективност до 2002 г. инсталираната мощност от различни видове възобновяеми енергийни източници в България е 11,46 мегавата, което е 0,4 на сто от общата инсталирана мощност в страната. Инсталираната мощност в микровецове е 63 мегавата, в геотермални инсталации - 100 мегавата, в слънчеви термични инсталации - 20 мегавата, в инсталации за производство от дървесни отпадъци - 963 мегавата. Делът на възобновяемите енергийни източници в структурата на брутното енергопотребление на България е около 4,5 на сто. По данни на Министерството на икономиката и енергетиката през 2003г. между 1450 и 1500 киловата на кв. м е годишният потенциал на използваната слънчева енергия в Централен източен регион, в Североизточен, Югоизточен и Югозападен региони. Годишният потенциал на геотермалната енергия е около 440 мегаватчаса, на хидроенергията - 755 гигаватчаса , а на биомасата - 30646 гигаватчаса. Към 2004 г. в България са осъществени 225 проекта за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, като годишната икономия е 41 млн. лв. През 2008 г. енергията, която произвежда България от възобновяеми източници е 8%.

СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ

За България слънчевата енергия представлява голям енергиен ресурс. Заради географското положение на страната условията за използване на слънчева енергия са изключително благоприятни, особено в южните и източните райони. България можеда се раздели на три слънчеви зони, като средната годишна продължителност на греенето е около 2150 часа (около 49% от максимално възможното). Независимо, че 77% от площта й е заета от гори, обработваема земя и природни резервати,останалата територия би могла да се използва за изграждане на слънчеви централи.

Първата слънчева инсталация в България е монтирана още през 1979 г. на покрива на бирената фабрика край Кърджали. Тя се експлоатира само три години.
На 6 юни 1997 г. е пуснат в експлоатация първият в България вятърно-слънчев генератор на ток в Техническия университет във Варна. В периода 1997-1998 г. 14 демонстрационни проекта за използване на алтернативни енергоизточници са реализирани във фирми и учреждения в Ловешка област. Проектите са финансирани по програма ФАР и със общински средства. Сред най-интересните от тях е слънчевата сушилня на ловешката мебелна фирма "Емос". Около 30 енергоспестяващи проекта са изпълнени в Хасковска област, сред които монтирането на слънчев колектор в Градската болница в Крумовград, изграждането на система от
слънчеви колектори, осигуряваща топла вода, в болниците "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора и работническата болница "Д-р Чакмаков" в Раднево. През 2000 г. разградската фирма "Нови енергийни източници" монтира слънчев колектор в Социалния дом за деца с увреждания в с.Медвен, община Котел. През 2001 г. в Дома за стари хора в Силистра е монтирана най-голямата слънчева инсталация в страната, състояща се от 72 модула. Инсталацията е произведена по български проект от силистренската фирма "Ратега". В края на 2001 г. в Троян са реализирани два проекта за използване на слънчева енергия и на дървесни отпадъци за отопление и производство. Водата в басейна на троянското училище "Свети Климент Охридски" се топли със слънчева енергия. Инсталацията е монтирана със съдействието на Областния енергиен център в Ловеч, който през май 2001 г. година започва работа по проект за използване на възобновяеми енергийни източници (слънце, вятър, вода, геотермална вода, биомаса) като предпоставка за устойчиво развитие и опазване на околната среда в общината. Освен в училището, подобен енергиен източник - използване на дървесна биомаса, се оказва ефективен за производството на енергия в местната дървообработваща фирма "Лесопласт" АД, където с биомаса работят два котела за изгаряне на отпадъци.

България е страна със много слънце през годината и електропроизводството от слънчева енергия е много перспективно. През 2004 г. от българска страна е поставен въпросът за активизиране на сътрудничеството с Индия в областта на алтернативните енергийни източници с изграждането на електроцентрала, използваща слънчева енергия в Ахтопол с индийска помощ по идеен проект на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛ СЕНЕИ) при БАН, като българската страна предостави терен. Представители на ръководството на индийската държавна компания "Central Electronics Ltd.", проявила интерес към проекта, посещават България през юни 2005 г., когато са очертани основните параметри и схемата за финансиране на изграждането на слънчева централа край Ахтопол с капацитет 300 kW. През август 2007 г. Министерство на икономиката и енергетиката предлага реализирането на проекта да бъде осъществено изцяло на фирмено ниво. Подготвен е проект на меморандум между консорциума "Енемона"-БАН и индийската държавна компания "Central Electronics Ltd.", определящ финансовите параметри и задълженията на страните за реализиране на проекта. На 3 август 2006 г. ЦЛ СЕНЕИ официално открива първата в България станция за производство на електроенергия от слънчева радиация. Фотоелектричната станция е в рамките на европейски проект "Разширяване на фотоелектричното преобразуване", в който участват екипи от 10 държави, като изградените "слънчеви" станции ще бъдат общо 26. Съоръжението използва не топлината на Слънцето, преобразува слънчевата енергия в електрическа с напрежение 230-240 волта, което след това автоматични електронни устройства превръщат в променливо с напрежение 220 волта - съвместимо с електрическата мрежа в България. Токът, произведен от слънчева енергия, влиза в общата електрическа мрежа.

На 24 септември 2007 г. компанията "Енерджи инвестмънтс"АД обявява намерението си за изграждане на соларен фотоволтаичен парк в с. Средногорци, община Мадан. Съоръжението ще произвежда по 45 киловатчаса електроенергия от слънчевата светлина, договорена предварително за изкупуване от EVN. Първоначалната инвестиция в соларния парк на компанията е 600 000 лв., като има намерение да развива проекта от декар и половина на по-голяма площ - 50-100 декара.
През октомври 2008 г. австрийската фирма "Киото" АД и швейцарската "Конторал" АД правят презентация в община Тервел на проекта за изграждане до края на 2009 г. на най-голямата в България фотоволтаична централа край с. Честименско с мощност от 4 МВтч на площ от 300 дка непродуктивна земеделска земя. На 4 ноември 2008 г. по време на първата конференция за фотоволтаична слънчева енергия в Югоизточна Европа в София председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) проф. Константин Шушулов заявява, че в България работят около 159 киловата инсталирани соларни мощности. В ДКЕВР има заявки за издаване на предварителни лицензи за около 850 мегавата соларни мощности. С определянето на преференциалната цена за фотоволтаичната слънчева енергия през 2006 г. инвеститорският интерес към изграждането на тези централи в България е нараснал и вече са факт първите 3 малки централи в Карнобат, Айтос и Сливен.

ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ

Себестойността и инвестициите от вятъра са най-ниски в сравнение с всички други електропроизводства от екологичните и напълно възобновяеми енергоизточници. В България средната скорост на вятъра е по-ниска от тази в Гърция, Германия, Дания, Великобритания и други държави с развита ветроенергетика, въпреки че има много места с ветроусловия, сравними с тези в посочените държави.Вятърната енергия в България може да се използва на 3,3% от общата площ на страната - планински била и върхове над 1000 м, а също и по Черноморието (нос Калиакра и нос Емине). Територията на страната би могла да се раздели на три ветрови зони. Първата зона е Дунавската равнина и Тракия, долините на р. Струма и р.Места, както и високите полета на Западна България. Втората зона обхваща Черноморското крайбрежие и Добруджанското плато и местата в планините с надморска височина до 1000 м, третата зона обхваща откритите планински била, върховете с надморска височина над 1000 м и вдадените в морето части от сушата.

За периода 2005 - 2007 г. вятърните мощности в България са се увеличили със 100-процентен ръст годишно. Докато през 2005 г. страната разполага с 13 мегавата мощности от ветрогенератори, то през 2007 г. те са вече 29 мегавата. До 2010 г. се очаква общата инсталирана мощност да достигне около 300 МВтч.В България има над 70 вятърни централи с мощност около 35 МВтч. Централите се намират главно по Североизточното Черноморие - Каварна и Балчик, в района на Сливен, Айтос, Ямбол, Търговище, а също и Сомовит. По данни на Националната електрическа компания (НЕК) само до края на 2007 г. са открити процедури за въвеждане в експлоатация на 80 мегавата, а през 2008 г. - за още 386 мегавата мощности за производство на електроенергия от вятърни централи. Заявките за построяване на ветрови паркове в България към ноември 2008 г. са за около 3000 мегавата при изградени около 50 - 60 мегавата.

На 25 август 2006 г. край плевенското село Сомовит се открива новоизградената вятърна електроцентрала. В местността Могилата над селището парк от три вятърни генератора произвеждат по 620 КВтч с мощност от 380 волта при скорост на вятъра 35 метра в секунда. Инвестицията е за около 1 млн. лв. Собственик е ловешката фирма "Велга" ООД. Първият вятърен парк с 4 нови генератора с обща мощност 2,4 мегавата изгражда край Каварна "Енерджи инвест", дъщерно дружество на първата българска компания за дялово финансиране "Адванс екуити холдинг". За пръв път през януари 2007 г. компанията продава на "Е.ОН България" 516 160 кВтч електроенергия.

На 25 юли 2008 г. посланикът на Япония в България Цунехару Такеда открива край нос Калиакра ветрогенераторния парк"Калиакра уинд пауър". Монтираните 35 агрегата произвеждат 35 МВтч електроенергия от силата на вятъра. До януари 2009 г. те са произвели близо 50 000 МВтч електроенергия. Инвеститор е "Калиакра уинд пауър" АД, собственост на японския концерн "Мицубиши хеви индъстриз" и българското инженерингово дружество "ИНОС -1". Инвестицията е 60 млн. евро, а паркът е разположен на 2700 дка площ.

На 5 декември 2008 г. италианската енергийна компания "Енел" обявява, че е придобила 13 ветрогенератора с обща инсталирана мощност 39 MW, разположени на черноморското крайбрежие в близост до Шабла и Камен бряг. Комисията за защита на конкуренцията е одобрила сделката между дъщерното дружество на "Енел" - "Енел Грийн Пауър България", и "Глобал Уинд Пауър България", дъщерно дружество на датската компания Global Wind Power A/S за придобиване на вятърните мощности. Очаква се турбините да започнат да работят в началото на 2009 г. В областта на възобновяемите енергийни източници "Енел" има подписани споразумения за разработването на такива проекти с общините Гурково и Севлиево.

На 11 декември 2008 г. българо-австрийският консорциум "Уинд енерджи" представя в Шабла проекта си за ветроенергиен парк в община Шабла-северозапад. Паркът ще бъде изграден западно от селата Граничар и Стаевци върху терени, собственост на консорциума. Проектът предвижда издигане на 125 ветрогенератора, всеки от които на стойност 280 000 евро. Общата стойност на инвестицията е 300 млн. евро.

На 16 декември 2008 г. е подписано финансово споразумение с американската компания "AES-Geo Energy" за изграждане на вятърен парк "Свети Никола". Той ще бъде най-големият в България и ще се изгради на територията на община Каварна. Проектът е на стойност 270 млн. евро и се финансира от AES и консорциум с участието на Европейската банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация (IFC), UniCredit Bank и UniCredit Bulbank.Проектът предвижда изграждане и експлоатация на 52 вятърни турбини с мощност 156 мегавата. Цялостната инвестиция възлиза на 270 млн. евро.

През 2009 г. се очаква да започне изграждането на вятърен парк в Суворово на българско-испанското дружество "Еолика" (40 ветрогенератора). Компанията има сертификат за първи клас инвеститор и ще монтира нови турбини. Инвестицията е за 175 млн. лв. и се очаква да бъде завършена в началото на 2010г. Със същия сертификат е и "Вятърен парк Станата" ЕООД - дъщерното дружество на германската компания "Ве Е 2" (WE 2), което през 2009 г. ще изгради три ветрени парка в Добруджа. Първата част от проекта включва монтирането на 13 генератора край добричкото село Одърци, които годишно ще произвеждат 68 800мегавата енергия. Вложенията в първия парк ще надхвърлят 74 млн. лв. (38.2 млн. евро). Останалите съоръжения ще се изградят също във ветровити райони в Добруджа, като общата инвестиция ще достигне 200 млн. лв.

През пролетта на 2009 г. се очаква да започне изграждането на ветро-фотоволтаична електроцентрала в землището на село Трояново, община Камено. Стойността на първото за Балканите подобно съоръжение е 38 млн. евро. Строителството на електроцентралата "Златен юг" е на площ от 200 дка на 14 км от
Бургас. Фотоволтаичният парк на съоръжението е с инсталирана мощност от 4,5 МВтч и вятърни турбини с инсталирана мощност 2,0
MВтч. През зимата намаленото фотоволтаично електропроизводство ще бъде компенсирано от увеличаването на вятърното. Сред екологичните предимства на електроцентралата е, че за изграждането й не са необходими бетонни основи, което опазва почвата. Опорите са поставени така, че зелената площ под тях да бъде използвана за земеделски нужди. Денем чрез енергията от фотоволтаичните панели се помпа подземна вода, която служи за напояване на залените площи нощем и охлаждане на фотоволтаичните системи. Предвижда се годишните приходи от екологичните ползи да са 700 000 евро. По проект строителството на хибридната електроцентрала ще приключи през 2012 година. Инвеститор на проекта е "Солар БГ" ООД./редакция "Справочна информация"/

ЕНЕРГИЯ ОТ БИОМАСА

Технологиите за биомаса използват възобновяеми ресурси за произвеждане на цяла гама от различни видове продукти, свързани с енергията, включително електричество, течни, твърди игазообразни горива, химикали и други материали. Ресурсът биомаса е свързан с производството на селскостопанска продукция в северната и североизточната част на България. Биоенергията за България е с изключително висок потенциал. Страната има висока залесеност - около 30 на сто от територията е покрита с гори и управлението им може да дава значително количество биомаса.

През 2006 г. около 40 на сто от потенциала на възобновяемите енергийни източници в България се пада на биомасата. Основните култури в България, от които могат да се получават биогорива, са зърнено-житни, маслодайните, захарно цвекло, зеленчуци, трайни насаждения, затревени площи и ливади. Незаетите с култури площив България също могат да бъдат засявани с т. нар. енергийни култури за производство на биогорива. В България има 50 млн. дка земеделска земя, от която между 20 и 35 на сто не се обработват. През 2008 г. България разполага със 140 000 тона биодизел и 20 000 биоетанол. Годишно при производството на растениевъднапродукция от основните култури, след прибиране на реколтата, се получава около 4,8-5,2 млн. тона остатъчна биомаса, като най-висок относителен дял от растителните отпадъци заема сламата - около 3 млн. тона.

На 12 юни 2008 г. Министерски съвет одобрява Националнадългосрочна програма за насърчаване на използването на биомаса за периода 2008-2020 г., в която е посочено, че през 2020 г. около 38 на сто от потребената биомаса, равняващо се на близо 837 хил. тона нефтен еквивалент, ще бъде използвана за производството на електрическа и топлинна енергия. Целта е да сестимулира използването на биомасата за производството на енергия като алтернатива на конвенционалните горива. В документасе отбелязва, че оползотворяването на потенциала на биомасата -отпадъците от селското и горското стопанство, бита, малоценнатадървесина, енергийните култури, може да покрие около 9 на сто от крайното енергийно потребление на България. Изграждането на централи, използващи биомаса, води до намаляване на нивата на вредни емисии в атмосферата и получаване на евтина енергия. Коефициентът на полезно действие на такива централи е 90 на сто, в сравнение с електрическа печка, при която е 25 на сто.

През 2002 г. в Априлци е построена централа за отопление с биомаса по проект BIODIST - по програмата "Екос увертюр" на Европейската комисия. От декември 2003 г. болница "Иван Скендеров" в Гоце Делчев се отоплява с отпадъчна дървесина, като по този начин се икономисват годишно около 37 000 евро. На 29 май 2006 г. в Хасково "Ерато продукт" ООД открива завод за отоплителни съоръжения, оползотворяващи биомаса. Дружеството е дъщерна фирма на "Ерато холдинг". На 20 декември 2006 г. в Банско е открита първата и най-голяма като мощност в България отоплителна централа на биомаса, използваща дървесни отпадъци. Изграждането й е по инициатива на община Банско и на "Бул Еко енергия" ООД и с мощност 10 МВтч. На 6 юни 2007 г. областният управител на Русе Мария Димова представя първият за България проект за използването на слама като биогориво. Проектът "Изграждане на когенерация от биомаса в Селскостопанския институт "Образцов чифлик" край Русе"е разработен от областната администрация в Русе с грантово финансиране в размер на 1 553 850 евро от Международен фонд "Козлодуй". Това е пилотен проект за националната политика за разширяване на енергийното производство от възвращаеми източници. Технологията на проекта предвижда използване на 1200 тона слама за производството на газ и топлина за оранжериите и сградите на института. От газа чрез генератор с мощност 1,5 МВтч ще се добива електроенергия за НЕК за 600 000 лв. годишно.

На 19 юли 2007 г. започва засаждането на 10 000 дървета пауловния край Димово, област Видин, върху площ от 90 дка, с цел добиване на биомаса, използвана за възобновяема енергия. Изпълнител на проекта е българската фирма "Ферри Енерджи", част от испанската компания Ferry Group. През септември 2007 г. в района на Варна започва експериментално засаждане на различни видове от дървото пауловния върху площ от 90 дка, а през март 2008 г. започва интензивна засаждане с пауловния. Проектът обхваща и изграждане на фабрики за преработка на биомаса и производство на евтина екологична енергия в района на Видин и Варна. Строежът на тези предприятия ще започне след изтичане на първата година от интензивното засаждане с пауловния, като заводите за биогориво ще влязат в експлоатация след първия тригодишен цикъл на културите.

На 25 септември 2007 г. е подписано споразумение за изграждане на топлоцентрала с горивна база отпадъчната маса от земеделието, която ще захранва бъдещата индустриална зона на град Никопол и общински сгради. Инвеститор на проекта, който е на стойност над 70 млн. лв., е Енемона" АД. Централата ще бъде смощност 10 МВтч. На 17 октомври 2007 г. в Ихтиман е направена първа копка за изграждането на топлоцентрала с енергия от биомаса. Изпълнител на проекта е българско-австрийското дружество "БКЕ Бългериън Енерджи", учредено в изпълнение на меморандум от 2005г. за разбирателство между австрийската провинция Каринтия и Агенцията за енергийна ефективност. Проектът в Ихтиман е пилотенза страната и предвижда да се изгради технология за комбиниранопроизводство на топлинна и електрическа енергия, като за производство на енергията се използва само дървесна биомаса. Най-големият индустриален проект за оползотворяване на дървесна биомаса е инсталираният през 2008 г. 11-мегаватов котелза изгаряне на дървесни кори в "Свилоцел" ЕАД край Свищов. Хартиената фабрика в Стамболийски е единственият обект за съвместно производство на електро- и топлоенергия от биомаса.

ЕНЕРГИЯ ОТ МАЛКИ ВЕЦ

Водата все още е най-използваният възобновяем енергиен източник в България, въпреки интереса към оползотворяване на слънчевата, вятърната, геотермалната енергия и биомасата. Малките ВЕЦ-ове се изграждат на течащи води, като не се използват предварително резервирани водни обеми и се избягва изграждането на язовирна стена и оформянето на язовирно езеро. Предимството за изграждането на този вид централи е и дългият период на експлоатация на съоръженията и ниските разходи, свързани с производството и поддръжката. В категорията "малки ВЕЦ" спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 мегавата, мини-ВЕЦ са централите с мощност от 500 до 2000 киловата, а микро-ВЕЦ - до 500 киловата. Водният потенциал на България не се използва рационално - нито от речните басейни, нито от водоснабдителната и хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ-ове могат да се изграждат не само на течащи води, но и на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и при някои напоителни канали. През 2001 г. на питейния водопровод за гр. Севлиево е изградена малка ВЕЦ "Севлиево". През 2002 г. в поречието на р. Янтра до гр. Габрово след рехабилитация на старата централа е изградена малката ВЕЦ "Пеев". През 2003 г. в началото на градската зона на гр. Чепеларе на р. Чая е изградена малката ВЕЦ "Чепеларе". През 2004 г. на питейния тръбопровод за с. Кресна е изградена малката ВЕЦ "Кресна".

На 7 септември 2004 г. в землището на с. Кремен, община Банско, в Пирин е открита каскадата "Ретиже", която включва три малки водноелектрически централи на течащи води с обща мощност 7,43 МВт и годишно производство - над 23 млн. КВтч екологично чиста електрическа енергия. Инвестирани са около 6,5 млн. лв. Собственици и партньори в изграждането на съоръженията са благоевградската фирма "Аверс"ООД и "СИБанк". От построените в България след 1990 г. малки ВЕЦ-ове на течащи води каскада "Ретиже" е на първо място по мощност, по денивелация - 936 м между котата на водохващане /1618 м надморска височина/ и котата на последната ВЕЦ /682 м/, както и по дължина на тръбопроводите- 10 375 м. За първи път в България е разработен и осъществен проект на турбини "Пелтон", произведени от български производител.

На 17 октомври 2006 г. на церемония в района на ВЕЦ "Студен кладенец" е обявено начало на изпълнението на проект "Рехабилитация на каскада Долна Арда". Общата стойност на проекта е 65 млн. евро. Изпълнението на проекта включва цялостна рехабилитация на хидроагрегатите на трите централи от каскада "Долна Арда" - ВЕЦ "Кърджали", ВЕЦ "Студен кладенец" и ВЕЦ "Ивайловград". Предвижда се и разширение на ВЕЦ "Студен кладенец" с още един хидроагрегат с мощност 16 MВ и допълнителен малък хидроагрегат за екологични води с мощност 1 MВ. Общата инсталирана мощност на каскада "Долна Арда" е 270 МВ.
На 26 ноември 2007 г. е подписан договор между Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕВБР/ и ВЕЦ "Своге" за рефинансиране на проект "Каскада "Среден Искър". Проектът предвижда изграждането на 9 малки ВЕЦ-а от руслов тип, които са изключително екологични, защото водата не се отклонява и няма засушаване на площи. Заемът за изграждането е на стойност 54 млн. евро, от които 34 млн. евро са осигурени от ЕБВР, а останалите 20 млн. евро ще бъдат отпуснати от "Булбанк", съвместно с "Уникредит". На 10 май 2008 г. е пусната в експлоатация ВЕЦ "Лакатник", първата от 9-те малки ВЕЦ-а.
Последната ще бъде готова към края на 2010 г. Деветтте малки електроцентрали ще имат обща мощност от 25,7 мегавата, като се очаква да произвеждат общо 142 гигаватчаса електроенергия. Такива централи досега не са изграждани нито в България, нито на Балканите. Инвеститор на проекта е италианската компания "Петролвила".

През декември 2007 г. в землището на гр. Луковит започва изграждането на ВЕЦ "Карлуково" с обща инсталирана мощност 2300 киловата и очаквано годишно производство 14 000 000 киловатчаса. Инвестицията в този проект възлиза на 12,5 млн. лв. Очаква се проектът да бъде завършен през март 2009 г. Изпълнител на проекта е кюстендилската фирма "Руен Холдинг" АД. В периода 2005-2008 г. в България са инсталирани около 150 мегавата мощности от малки ВЕЦ-ове.

ГЕОТЕРМАЛНА ЕНЕРГИЯ

Геотермалната енергия /енергията от подземните извори/ е все още неразработен потенциал в България. Освен за производства на електричество, геотермалната енергия се използва и пряко за отопление на сгради или в производствени процеси. Общият потенциал на геотермалната енергия в страната възлиза на 439,3
мегавата, като неизползваният потенциал е от 47-75 до 140-225 мегавата. Топлинната енергия на над 80 на сто от геотермалните води се губи при изливането им в реките. Според проучване на Министерството на околната среда и водите наличният разход на минералните води възлиза на около 4600 л/сек. и е носител на 470 мегавата топлинна мощност. Термалните води в България са слабоминерализирани, с малък дебит - от 0.5 л/сек. до 478 л/сек., и с ниска температура - от 20 градуса до 103 градуса. Има около 140 минерални извора, които се използват предимно за балнеолечение, а често остават дори неоползотворени. Инсталираната мощност на системите за директно използване на енергия от геотермални източници възлиза на 94,5 МВтч, а годишното енергопотребление - на 380 гигаватчаса годишно. Малки мощности се използват за изграждане на отоплителни системи, вкл.термопомпи, а част от източниците се ползват за директно отопление на оранжерии.

В някои общини в България се разработват проекти за използванена подпочвените ресурси. В Сапарева баня няколко обществени сгради се отопляват с гореща минерална вода. През септември 2008г. Геологическият институт към Българската академия на науките започва изследвания на водата в минния комплекс "Черно море". Разглеждат се възможностите на три мини - "Бригадир", "Благоев" и "9 септември", имащи потенциал да се превърнат във възобновяемизточник на геотермална енергия, с който да се отопляват обществени сгради. Проектът, наречен REMINING LOWEX, се разработва от община Бургас в партньорство с организации от Холандия, Словения, Полша и България и се финансира по програма CONCERTO II.